Аморално филосовско

Любезната съседка Поля
вчера празник имаше,рожден.         

И се наложи,по неволя,                   

да пийнем,до следващият ден.         

Мъжът й в командировка,                 

нима трябва да тъжи сама.               

Такъв чуден ден,без вишньовка 

и без подарък,е срамота.              

Поздравявах я много нежно              

под гъбката,на твърда пейка.            

Но пък стана й,после,тъжно           

и повлякъл я,като вейка,             

отвел съм я до към арката                

и под арката съм я любил.                 

Съпругът й,за подаръка                    

разгневен,страстничко я набил.         

И сега сърцето ми тъжи

и пусто е във мен самия.

Сложно всичко е,и ми тежи,

а струва ми се - дреболия. 

Автор:Александър Сергеевич

                         Непушкин

Превод:Киреза Стирянов

                       29.12.2005 г.

Оригинал

 Аморальное философское

     стихотворение

У моей соседки Поли

День рожденья был вчера.

И пришлось мне поневоле

Пить с ней водку до утра.

Муж ее в командировке.

Не грустить же ей одной

В день такой - без поллитровки,

Без подарков, холостой?

Поздравлял ее сначала

На скамейке, под грибком.

А потом ей грустно стало.

И, заботою влеком,

Я отвел ее под арку

И под аркой полюбил...

Только муж не рад подарку.

За него он Полю бил.

И теперь на сердце гири

И занозы у меня...

Как все сложно в этом мире!

А казалось бы - фигня...

Непушкин Александр Сергеевич

figulin@inbox.ru