на предците,разстреляни 
като “врагове на  народа”.
 
 Разстрел 
 
Стреляй,чуваш ли,огън по целта!
Ненавиждам това очакване.........
Сложи разбитите си очила,
прицели се и..и “До виждане”!
 
Прощавай,мила Мамо,не тъжи!
Чаша вино за поменът днешен....*
И с думи добри ме спомени,
макар,уви,не съм бил безгрешен....
 
Не ме очаквай,Любима и прости!
Синчето ни любимо целуни,
по-силно към себе си го притисни,
и за братчето ми се погрижи.
 
Прощавайте село и градина,
изтъпках в детството лехите.....
За много грижи съм причина,
хайде,стреляйте,не се бавете!
 
Прощавайте слънце,небе,треви.....
Навярно вече краят е това?!
Умориха се от мене,може би,
и куршум е моята съдба.... 
автор Карпова Елена
           гр.Одеса,Украйна
превод Киреза Стирянов,
              Бургас,10.04.2006 г.
*По стар славянски обичай  на помена се налива чаша и 
за мъртвият,и с парче хляб стои на масата.Този обичай 
и днес се съблюдава от рускоезичните народи.
** По тези стихове е композирана музика и песента е захващаща

оригинал

  Расстрел

 моим прадедам...

Пли по цели, слышишь, пли!
Я ненавижу ожиданье...
Одень разбитые очки,
Прицел возьми и "До свиданья!" 
 
Прощай, Мамаша, не грусти!
Налей мне там стакан вина...
И добрым словом помяни,
Хоть я, увы, не без греха...
 
Прощай, Любимая, не жди!
Привет любимому Сынишке,
Ты посильней его прижми,
И позаботься о братишке!  
 
Прощай, Деревня, огород,
Я затоптал ребёнком грядки...
Так много я принёс хлопот,
Стреляйте, ну же, без оглядки!
 
Прощайте, Солнце, Небо, Травы...
Наверно, это есть предел?!
Должно быть, от меня устали,
И пуля в сердце - мой удел...
Карпова Елена