Чашка чай

Мозайка,в чаят,от черни листа ,
пръски лимонени от киселина.
А тъжно стене зад топлата стена
вятърът на пустота и хладина.

Над чашата грея си ръката,
с парата играем си игрите.
Не оставям място за тъгата
в светът ми вълшебен на мечтите.

Хрупкат лешниците със шоколад,
в ръцете мачкам им обвивките.
Нужно ли е да си голям магнат,
щом са щастие само лисиците??? 

Автор:Елена Карпова - 20 год.
г.Одеса,Украйна

Превод:Киреза Стирянов
28.12.2005 г. 

оригинал
Чашка чаю

Мозаика в чае чёрных брёвен,
Лимона брызги, кислоты.
А за окном протяжно стонет
Холодный ветер пустоты.

Над чашкой грею свои руки,
Играю с паром в чехарду.
Не оставляю место скуке,
В мечтах в волшебный мир бреду.

Хрустят орехи с шоколадом
Обёртку тереблю в руках.
Не надо быть большим магнатом,
Ведь счастье вовсе не в мехах.

Карпова Елена

Одесса,Украина