Буря в душата

Ветрец в душата,прилична на решето.
Не духай,кръстосват в нея бурни ветрове!
Забравила съм аз,отдавна,постоянство,
завладял е хаосът неверните часове.

Отворило се е в мен прозорчето
- без решетките съм много уязвима!
Ето тук,отляво,студ е във сърцето,
а помниш ли,то не иска люта зима.

Не ме докосвай,чувството ми отмина
и огънят не ще запалиш,за напред!
Не съм вече твоя,любовта изстина,
и чувствам,все по-силно,ме зове Тибет.

Не ще разтвориш ти насила розата,
сърцето щом напуснали са страстите;
ще тръгна срещу потока на съдбата
- забравяйки за «Космос» и  за срещите.

              Автор Елена Карпова

                          Одеса,Украйна

                    превод:Киреза Стирянов,

                             Бургас,16.01.2006 г.

оригинал

Сквозняк в душе

Сквозняк в душе, сплошное решето.
Не дуй, смешаются ветра!
О постоянстве позабыла я давно,
Всё время хаос: с ночи до утра.

Опять открыта форточка в меня -
И без решётки слишком уязвима!
Вот тут, левее, нет тепла,
А помнишь, я о нём просила?!

Теперь не тронь, твои пенальти мимо.
И не разжечь холодный огонёк.
Я не твоя, любовь моя остыла,
И всё сильнее тянет на восток.

Не развернуть тебе насильно розу,
Природа сердца чувствует нужду.
А я приму потока смело дозу -
И больше к Космосу нарочно не приду!.

Елена Карпова
Одесса,Украина