Когато птицата
променя своя полет
и вятърът прекъсва
своя танц,
ти тихо се промъкваш
като пролет
със леко розов
приказен нюанс.
Където блясъка
на девствена природа
се смесва с дъх
на утринна роса,
ме каниш ти
да дойда, но не мога,
не мога с теб дори
да се сравня.
И както розите
със времето израстват,
развиват се и след това
цъфтят,
все повече в очите
ми порастваш
и ти за мене вече
си върхът.
Защото слънцето
залязва всяка вечер,
за да изгрее пак
на сутринта,
успокоявам се
и пак поемам пътя
със теб да сбъдна
своята мечта.