Защо
точно тебе обичам?
Защо точно ти ме плени?
И колкото пъти отричам,
сърцето ми плахо мълчи.
Когато те
видя потръпвам
и вечно в съня ми си ти,
но късно е, трябва да тръгвам,
че пак ще започна с мечти.
От
стъклена рамка ме гледаш,
прекрасна картина си ти,
но само с това не минаваш
- студени са твойте очи.
Какво да
те правя, любими?
Защо ме отблъскваш така?
Поне със усмивка кажи ми,
че всичко е само игра...???
Мария Людмилова
29.05.07год.
- гр. Монтана
